Проф. д. и. н. Иван Ангелов е научен сътрудник в Икономическия институт на БАН, съветник на редица правителства на България след 1989 г. и автор на множество трудове по икономика.
Като икономист, за мен беше ясно, че икономиката ни е в много тежко положение, че е на дъното. Но в началото на тази година реших да направя сравнителен анализ- изследване на периодите преди и след десети ноември, което да е базирано на най-точните показатели за една икономика, а именно- натуралните. Само да уточня, че натуралните показатели не подлежат на волна интерпретация, те не могат да бъдат манипулирани. А данните съм взел от Националния статистически институт. Те са официални и общодостъпни. Така че всеки гражданин може да отиде и да си направи справка. Казано с други думи, аз сравних количеството производство, износ и консумация в България по индустриални и селскостопански отрасли за периоди преди 10 ноември, 89 г. и миналата 2014-та година. Трябва да ви кажа, че въпреки не особено оптимистичните ми очаквания, крайния резултат от изследването ми потресе!
Ето и фактите:
ПРОИЗВОДСТВО:
Първа група показатели: Какво е произвеждала България през 88 г. Това е последната нормална година, преди да дойде така наречената псевдодемокрация. Сравнявам 1988 г. с миналата 2014-та г. И ето какъв е резултата по отрасли:
Металообработващи машини: През 1988 г. сме произвели 17 440 броя. За сравнение, през цялата 2014 г. сме произвели едва 1930 броя.
Електрокари: През 1988 г. – 47 400 бр. – През 2014 г. – 180 бр.
Мотокари: През 1988 г. – 35 100 – През 2014 г. – 210 бр.
Домашни хладилници: През 1988 г. – 111 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Цветни телевизори: През 1988 г. – 124 300 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Памучни платове: През 1988 г. – 362 млн. кв. м. – През 2014 г. – 8 млн. кв. м.
Вълнени платове: През 1988 г. – 45 млн. кв. м – През 2014 г. – 2,4 млн. кв. м.
Месо: През 1988 г. – 565 600 тона – През 2014 г. – 150 000 тона Тоест- 4 пъти по-малко
Мляко: През 1988 г. – 2,5 млн. литра – През 2014 г. – 70 хил. литра. Тук спадът е потресаващ – 34 пъти по-малко количество!!!
Зеленчукови консерви: През 1988 г. – 344 000 тона – През 2014 г. – 67 000 тона.
Ето и цифрите за нашия износ за същите произволно избрани години – 1988 г. и 2014 г.
ИЗНОС:
Електронни калкулатори: През 1988 г. – 46 700 бр. – Сега 2014 г. – 0 бр.
Електрокари: През 1988 г. – 44 700 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Телефонни апарати: През 1988 г. – 630 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Радиотелефони: През 1988 г. – 121 000 бр. – През 2014 г. – 0 бр.
Пресни плодове: През 1988 г. – 139 000 тона – През 2014 г. – 7 000 тона.
Домати: През 1988 г. – 78 900 тона – През 2014 г. – 1 100 тона.
И накрая нека сравним двата периода по показател „Потребление“. То разкрива една ужасяваща, бедствена картина на населението в съвременна България:
Консумация на:
Прясно мляко – литри на човек за 1 година:
През 1988 г. сме консумирали 195 литра мляко на година – През 2014 г. – 20 литра
Месо: През 1988 г. – 75 кг. – През 2014 г. – 32 кг.
Яйца: През 1988 г. – 263 бр. – През 2014 г. – 143 лв.
Плодове: През 1988 г. – 109 кг. – През 2014 г. – 50 кг.
Захар: През 1988 г. – 35 кг. – През 2014 г. – 7 кг.
Тези данни са жестоки показатели за това как живеят хората и какво потребяват.
Разрушителната политика на хората, които управляваха държавата от 89-та година е само една от причините днес България да е страна от Третия свят. Идеалът на „демократичните“ ни политици след 10-ти ноември беше да се съкращават и разрушават заводите и предприятията, като символ на комунизма. Дори комисиите, специално създадени за ликвидацията на ТКЗС-тата бяха наречени официално с безумното име „Ликвидационни“. Това име е потресаващо.
Рода ми е от село Българин, Харманлийско. Там имаше огромна ферма за елитни биволи, плод на дългогодишна селекция. Ликвидационната комисия най-варварски изкла добитъка. А на бременните животни бяха разпаряни коремите, за да извадят плода. С тази история само илюстрирам какво се случи с икономиката ни от 89-та до 96-та година – беше разграбена и унищожена.
Втората причина за разгрома на родната икономика е политиката ни след 97-ма година, когато влязохме в Световната търговска организация и ЕС. И в двете организации изискването към нас беше чудовищно – да си отворим границите за чуждестранни стоки! Ние допълнително си влошихме положението, като се престарахме в това изискване – Отворихме се тотално и България се превърна в разграден двор. Световния икономически форум всяка година публикува данни за конкурентноспособността на държавите по света. Най-важният показател и индикатор, по който класират страните е импортната им политика – т. нар. импортни мита за внос. И България е на едно от първите места в света по ниски импортни мита. Което значи, че всеки вносител на чуждестранни стоки у нас е в пъти по-облагодетелстван откъм такси и мита в сравнение с който и да е български роден производител. Което е най-сигурният индикатор, че ние сме една от най-слабо развитите страни не в Европа, а на целия Евразийски континент.
Нашите компании, които съществуват от 5-10 години, не могат да се конкурират със западните компании, някои от които са на по 150-200 години. Стоките ни няма как да се конкурират с техните. Технологиите ни за производство са по-примитивни. И въпреки това нашите управници намаляваха митата за внос на чужди стоки умишлено – за да разсипят българското производство и то никога да не успее да отлепи от дъното. Тази антинационална политика продължава и сега.
Отделно, за да е сигурен, че и в бъдеще няма да сме му конкуренция, ЕС ни постави като основно условие за влизане в съюза – да си унищожим ядрената енергетика. Защо ли? Защото токът, произведен от атомни електроцентрали е в пъти по-евтин от другия. Европа не желае България да произвежда евтин ток, защото така произведените индустриални стоки у нас с този евтин ток, ще са по-конкурентноспособни на техните. А кой капиталист би желал да има конкуренти на свободния пазар?! Никой, естествено!
Западните акули намериха удобни и послушни партньори в лицето на нашенски политици като Меглена Кунева. Съгласявайки се да унищожи 4-те реактора на АЕЦ-Козлодуй, Кунева продаде интересите на България за жълти стотинки и обрече на бедност поне няколко бъдещи поколения. В онзи период мои колеги, международни чиновници от Европейската комисия, са ми казвали: Най лесно се преговаря с България, защото всичко, което предложим – те го приемат. Йес мени!
Питал съм многократно мои колеги икономисти – пазарни фундаменталисти: Кажете ми една развита държава, която, когато е била на нашето дередже икономически, така безотговорно да си е отваряла границите за чужди стоки. Няма такава държава. Дори след ВСВ Германия, Франция Англия и др. провеждаха протекционистка политика, насочена към подпомагане на местните производители и ограничаваща вноса на чужди стоки. Класически пример за това е Япония. Бил съм там като гостуващ професор и имам публикации за следвоенната й стопанска политика. Японците до началото на 90-те години имаха протекции на техните стоки. Без протекция Япония нямаше да е този промишлен гигант сега.
Следователно — това са двете главни причини за днешния колапс на българската икономика — безотговорни решения на безотговорни български управници, съчетани с брутален натиск върху тях от страна на Европа, за да вземат именно тези пагубни за нас решения!
Българската икономика е достигнала до онази точка на застиване, от която връщане назад почти е невъзможно. У нас сега секторът на услугите, с най-голям дял, в които е финансовият сектор, заема над 70 % от брутния ни вътрешен продукт. Селското ни стопанство е под 10 %. А индустрията заема едва 14 %.
В ситуацията, в която сме, спешно трябва да започне инвестиране в производството на евтин ток и строежа на предприятия. Иначе до няколко години може да закриваме държавата.
Необходими са революционни мерки – тотална промяна на политиката ни от последните 26 години. Ние убихме нашата индустрия и заложихме на непродуктивния финансов сектор.
Според десните либералстващи безхаберници и НПО-грантаджиите, влизането в Европейския съюз е най-голямото постижение на България. Аз обаче съм пресметнал какво сме загубили и какво сме спечелили от авантюрата, наречена ЕС. Имам статия по въпроса със заглавие: „България купи най-скъпия входен билет за присъединяване към Европейския съюз.“.
Според моите сметки излиза, че от преждевременното закриване на четирите ядрени блока, ние сме загубили от пряко понесени загуби, очаквани загуби и пропуснати ползи 14 млрд. долара.
Загубихме още и от платения членски внос на България.
За периода от влизането през 2007 г. до 2014 г. това са 3,5 млрд. долара.
Масовият български гражданин едва ли знае, че само през 2014 г. членския ни внос за ЕС е 970 млн. лв.
През следващите години ако расте БВП, ние ще достигнем и 1 млрд.
За сметка на това от предприсъединителните фондове на ЕС ние сме получили 1.96 млрд. евро. От структурните и кохизионните фондове средно сме получавали по 730 млн. долара или общо получени- 7.6 млрд. долара. Като направя сметка между пропуснати ползи и направени разходи и съответно приходи, то ние сме на плюс с едни жалки 200 млн. лв. Като се има предвид, обаче, че сега ние завършваме един бюджетен цикъл от 2010 до 2014 г. От 2014 г. до 2020 г. е новият бюджетен цикъл. За него няма още подготвени проекти и ще имаме един мъртъв период от поне 2-3 години, когато ще бъдем нетен донор — тоест ще даваме повече, отколкото ще получаваме.
Тоест, ако досега сме на нула, от тук до 2020 г. от членството си в ЕС ние само ще губим.
Изчисленията, които направих са, че ще са ни необходими още поне 50 години, за да покрием загубите от закритите преждевременно реактори.
Това е жалката картина на нашето членство в ЕС.
Аз не съм сигурен, обаче, че дотогава още ще го има Европейския съюз.
