“С времето се разкрива всяка истина”, е казал древногръцкият драматург Менандър,
но тази максима понякога не се сбъдва. Или поне в България.
Защото днес, 20 години след една от най-големите трагедии, случили се в страната
ни, истината за нея не само не е разкрита, но тихо се е свила в гънките на паяжината
на времето. Колцина са тези, които помнят страшните писъци на родителите, загубили
своите деца в навечерието на Рождество Христово през вече така далечната 2001
година?
И колко са тези, които обърнаха поглед към паметника на Ставри Калинов – “Дървото
на живота” край метростанция “Васил Левски” и се сетиха защо е там?
6 момичета и едно момче загинаха пред столичната дискотека “Индиго” в мразовитата вечер на 21 декември 2001 г.
Те бяха стъпкани и починаха от задушаване на стълбите пред заведението, след като
стотици техни връстници се опитаха едновременно да влязат в него.
13 години след фаталната декемврийска вечер, трагедията взима осмата си жертва
– една от почернените майки
Снимка: Bulphoto
В 18.30 ч. около 600 деца се тълпят пред “Индиго” за редовното петъчно парти за ученици. Във фаталната вечер на сцената
на дискотеката трябва да излязат рапърите Колумбиеца и М’глата. Обявеният вход е 2 лева, но изведнъж се понася
слух, че пари не се събират.
Заведението е с два последователни входа – външен и вътрешен, преди самата зала,
свързани от стълба, която прави завой. Именно там, под напора на тълпата, 24 деца попаднали в човешко менгеме. Някои от тях паднали,
повлекли и други и били смачкани.
Седем изгубиха живота си – Виктория Красимирова Миркова – 10 години; Димитър
Андреев Андреев – 13 години; Елена Людмилова Спандониева – 13 години; Кристина
Бисерова Кабакчиева – 13 години; Любомира Петрова Захариева – 13 години; Мадлен
Николаева Николова – 14 години; Цветелина Иванова Ралчовска – 14 години.
21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Други 16 пострадаха и бяха настанени в столични болници.
Майката на едно от загиналите момичета Любомира – Светлана Захариева разказва,
че е разрешила на дъщеря си да отиде на дискотека, като награда за добрите оценки
в училище.
“Дни преди да загине, Любомира направи класното си по български език. Избра си темата “На прощаване”. Получи 5,50. И това беше наградата. Че се е справила
добре през срока“, спомня си майката.
Половин година по-късно – през юни 2002 г., Софийската градска прокуратура внася
обвинителен акт в съда срещу шестима души. Двама от тях трябва да отговарят пред
магистратите за длъжностни престъпления, а останалите за причиняване на смърт
по непредпазливост на повече от едно лице.
Други 16 пострадаха и бяха настанени в столични болници
Снимка: Bulphoto
В съдебната зала стана ясно, че дискотеката е изградена в разрез с всички нормативни уредби. Изготвената
експертиза сочи, че стълбите към клуба са били неправилно проектирани, стъпалата са били необезопасани
и е било невъзможно да се стъпва нормално по тях. Вратите също са били погрешно
проектирани и не отговарят на мерките за сигурност, а охранителите на дискотеката
не са били инструктирани как да действат при подобна ситуация.
Един от съдебните експерти свидетелства, че стълбището, където издъхват децата, образува фуния, като се стеснява от почти
5 метра ширина до 1,50 м и прави завой на 90 градуса, като стъпалата стават скосени
подобно на вита стълба.
Делото обаче продължава още 6 години, докато през юли 2008 година Върховният
касационен съд не слага край на наказателния процес.
21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
Върховните магистрати признават четирима души за виновни за причиняване на смърт поради немарливост,
но никой от тях не влезе в затвора. Охранителите на дискотеката Георги Василев
и Анри Силаги бяха осъдени за това, че не са създали безопасен ред за влизане
в дискотеката едва на глоба от по 800 лева. Бившият шеф на Комисията за младежта
и спорта Цвятко Барчовски, който почина през 2019 г. на 85-годишна възраст, получи
3 месеца условна присъда и 1500 лева глоба. Управителят на дискотеката Ангел Николов
се размина само с глоба от 1000 лева.
Николов, Силаги и Василев бяха осъдени да платят солидарно граждански искове
в размер на 50 000 лева.
Трите съдебни инстанции по време на процеса не намериха вина у другите двама
подсъдими по делото – бившия главен архитект на София Стоян Янев и собственика
на “Индиго” Красимир Илиев.
“Родителите трябва сами да пазят децата си, аз друго не мога да кажа. Да, ние
сме осъдени до края на живота си”, е тъжната констатация на майката на Любомира.
21 декември 2003 г. Поклонение пред паметника на втората годишнина от трагедията
Снимка: Иван Григоров/Dir.bg
13 години след фаталната декемврийска вечер, трагедията взима осмата си жертва.
Една от почернените майки Наташа Кабакчиева загуби битката с рака. Неофициално
тя бе считана за говорител на родителите, чиито деца си отидоха на стълбите на
“Индиго”. Жената бе погребана в гроба на дъщеря си Кристина, в деня, в който момичето
трябваше да навърши 26 години. Няколко години преди да почине, Наташа Кабакчиева
каза пред медии, че душата й е изгорена и плаче непрекъснато.
Днес, 8 години след смъртта й, думите на Наташа Кабакчиева продължават да звучат
все така актуално и зловещо: “Всяка година преди 21 декември ме питат какво се промени? Е, няма слепи хора
– нищо не се е променило.”
А майката на Елена – Лидия Спандониева я допълва: “За нашите деца има малко памет
– за друго не. Влезте в нета и ще видите дали някой помни”.
Източник: Дир.БГ
