Преди няколко години децата на моята съседка Катя и Андрей не знаеха тази мъдрост, но животът ги научи, че нищо не остава безнаказано. Съседката ми Веска беше останала вдовица още на млади години и отгледа децата си сама, без ничия чужда помощ. Заради тях работеше на две места, пожертва здравето и съня си, за да бъдат те нахранени и облечени. За съжаление, колкото и да се опитваше да им угоди, и двамата израснаха неблагодарни същества. Веднага щом поеха по своя път в живота, Катя и Андрей забравиха, че имат майка.
Понякога, от празник на празник, Катя звънеше на Веска, интересуваше се от здравето й, но Андрей прекъсна всякакви взаимоотношения с родната си майка. Възрастната ми съседка се справяше сама, докато тежка болест не я прикова към леглото. Единствено племенницата й Соня, се отбиваше да види застаряващата си леля. Пазаруваше, готвеше и почистваше къщата. Когато Катя и Андрей разбраха, че майка им е болна и не й остава много на този свят, веднага отидоха при нея, за да разберат на кого ще завещае имотите си. Веска имаше тристаен апартамент в центъра на града и богата банкова сметка. Затова и двамата се мъчеха да я уверят в любовта си, но за съжаление, преследваха егоистични цели.
Няколко месеца по-късно Веска напусна този свят… Още на другия ден Катя и Андрей посетиха нотариус, за да чуят последната воля на майка си. Трябваше да видите как се промениха лицата им, когато разбраха, че цялото наследство отива при племенницата й Соня. Само тя се грижеше за старата жена, защото собствените й деца не намериха време да посетят собствената си майка. Сега и двамата живеят на квартира, не работят и не разполагат с никакви финанси. Животът дава на всеки полагащото му се.
Източник: lichna-drama
