Руският президент Владимир Путин си избра съдбата на самотен политик, с когото малцина държавни лидери ще се срещат или дори ще си говорят по телефона. Липсата на задръжки да посяга към чужди територии с риск да разпали голяма война е грубо незачитане на международното право, което означава, че занапред ще трябва да си търси събеседници в средите на други, отлъчени от международния живот.
Едва ли някой вярва, че украинските Донецк и Луганск стават независими републики, след като Путин за броени минути ги превърна в
руски протекторати
С една и съща химикалка той подписа на 21 февруари указа за признаване на независимостта им, както и Договорите за дружба, сътрудничество и взаимна помощ, които предоставят териториите им на руско разположение. Заедно с местните сили руснаци ще пазят границите им, които по московска преценка трябва да се преместят по-навътре в украинска територия от днешните „линии на съприкосновение“. Русия ще си направи там постоянни военни бази. Ще пусне в обращение като техни национални валути своята рубла. Ще ги върже за своята енергийна, банкова и пазарна система, за да бъдат жизнеспособни. Ще им въведе руско законодателство – на първо време данъчно и пенсионно, а след това и друго. Няма да е далеч времето, когато те ще поискат чрез референдуми по примера на Крим да се присъединят официално към Русия. Сценарият е познат и съветниците на Путин няма да се напрягат да измислят друг, след като и той върши работа.
Но това няма да е достатъчно. Както показа в понеделник вечер протяжното му и изпъстрено с исторически деформации телевизионно обръщение към нацията, той смята самото съществуване на Украйна като недоразумение. За появата ѝ като съюзна република в състава на Съветския съюз
хвърли вината върху болшевиките и Ленин
Те го конструирали недалновидно и затова съюзът произвел след десетилетия отцепнически държави. За конструкторите си спомни, но за разрушителите на СССР не спомена и дума, защото сред подписалите Беловежкото споразумение през 1991 г. за разпускане на СССР бе и неговият личен политически ментор Борис Елцин, който го докара на власт през 2000 г. Изпълнен със съветска носталгия, Путин показа, че може да оправдае всяко свое хрумване чрез произволно подбиране и игнориране на исторически факти. Посочи комунистите като главни виновници за възникването на Украйна, но пропусна да отбележи, че подписва указ за признаването на т.нар. Донецка и Луганска народна република по инициатива на КПРФ от 19 януари 2022 г. Днес комунистите му служат за параван и не са лоши като някогашните.
Неговите вътрешнополитически разбирания нямат голямо значение за международната общност, която се интересува повече от поддържане на равновесие в света чрез общовалидни правила. Когато Путин си уговаря срещи със световни лидери до последния момент, а в същото време търси претекст за военна намеса, както се видя в Донецк и Луганск, дипломацията не е най-силното му оръжие. Всеобщото разочарование на доскорошните му събеседници Байдън, Макрон, Шолц, Борис Джонсън и кой ли не едва ли ще бъде компенсирано в полза на Русия с демонстрацията на военна сила. В международните отношения Путин започва да прилича на севернокорейския лидер Ким Чен Ун, който размахва оръжия, за да изглежда важен и така да му обръщат внимание.
За България руският президент също отпада трайно
от календара на международните контакти. Начинът, по който третира Украйна, е възможно най-лошият пример за поведение, защото не само той страда от имперска носталгия. Периодичното съживяване на неоосманизма в нашия най-голям съсед изисква постоянно да сме нащрек. Ако се примирим, че някое компактно малцинство има право да поиска откъсване от държавата, като се поставя под закрилата на съседна държава, би означавало съгласие да загубим част от Североизточна и Югоизточна България. По тази схема Турция вече създаде Севернокипърската турска република, която никой не признава близо половин век, но това не ѝ пречи да съществува.
За наше успокоение Анкара незабавно осъди признаването от Русия на ДНР и ЛНР въпреки топлите си връзки с нея през последните години. „Ние смятаме това решение на Русия за неприемливо и го отхвърляме“, се казва в декларация на турското външно министерство, която призовава всички страни да спазват международното право. Изненадващо и Тирана реагира по същия начин, въпреки че Русия вижда в отцепването от Сърбия на албанската автономна област Косово модел, който оправдава нейното поведение. Албания в момента е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН и нейният представител Ферит Ходжа запита на спешно свиканото в понеделник вечерта заседание в Ню Йорк: „Кой ще е следващият, където ще бъде извършено нахлуване?“
Тревогата на света е не само от събитията в Украйна, но и от
риска Русия да насърчи подражатели,
които да потърсят в историята основания за териториални претенции към съседите си. В миналото границите често са се местили според промените в съотношението на силите и ако се използват такива аргументи днес, държавите трябва да се изпокарат отново. Днешните поколения имат небивал исторически шанс да живеят близо 80 години в относително мирна обстановка, който се дължи на поумняването им след Втората световна война, че международното право служи за общо добро.
С наближаването на 3 март имаме основание да заявим: С Русия ни свързват скъпи спомени, но истината ни е по-скъпа. Путин не е прав и не може да разчита на подкрепа от България за международния си авантюризъм.
