Пловдивчанка е купила лекарство за остър артрит от Турция за 4 лева опаковката вместо за 60 лева в България.
Става въпрос за „Плакенил“. Според касовата бележка на жената от аптеката в южната ни съседка за 7 опаковки е дала 284,48 лири, което е 40,64 лири една опаковка. Цената, изразена в български лева при една турска лира – 0,11 лева, означава, че е дала 4,47 лева за опаковка, а за 7 опаковки това са 31,30 лева.
Не изпускай тези оферти:
При наша справка за стойността на лекарството се оказва, че една опаковка в България струва около 60 лева. В аптечната мрежа обаче лекарството липсва. Неговият еквивалент, който също е предписан на пловдичанката – „Моривид“, също струва 60,60 лв. Т.е. ако тя беше решила да закупи 7 опаковки, то трябваше да даде около 420 лева.
Така дори с бензина за пътуването до Турция закупуването на лекарствата й е излязло в пъти по-евтино.
По думите на жената следващият път ще отскочи до съседна Гърция, където е проверила, че лекарството е около 3,50 евро.
Тя е един от примерите защо лекарственият туризъм набира скорост, както и защо много българи предпочитат да се лекуват в болници в Турция, а не в България.
Още подобни новини:
Увеличение се наблюдава при цените на фармацевтичните продукти, като инфлацията не е подминала сектора. Процентното увеличение се движи между 5 и 10%, съобщава Би Ти Ви.
На по-голямата част са основно лекарства без лекарско предписание. Според данни на Министерството на здравеопазването, предоставени на bTV, продуктите, които през тази година имат най-голямо максимално увеличение и чиято цена е скочила с над 50 на сто, са капките за нос, геловете за обрив, спрейовете за нос, капките за очи и йодните таблетки.
Важно уточнение е, че за тези продукти има наложен таван на цената, който не може да бъде надхвърлян. Постъпилите заявления за промяна на цена на лекарствени продукти без лекарско предписание за периода януари 2022 г. – август
2022 г. са общо 795 бр. в това число и няколко хомеопатични лекарствени групи. За същия период на 2021 г. са подадени общо 92 бр. заявления за промяна на цена на лекарствен продукт без лекарско предписание.
Проверка на Би Ти Ви показват данните за пет от най-търсените и необходими продукти, с които всеки от нас се запасява у дома.
Цената на таблетките за популярен продукт срещу температура се оказва най-ниска в България и приблизително същата в Турция. В Германия тя е почти тройна. Таблетки за настинка и болки в тялото.
На най-добра цена могат да бъдат намерени в Турция. Най-скъпи са отново във Федералната Република Германия. Лекарство за главоболие – В България то е най-евтино, а ако го закупим от аптека в Берлин – то ще е близо 3 пъти по-скъпо. Сиропът за кашлица се предлага с изненадващо ниска цена в Турция. В Германия и България сметката ни касата ще бъде почти еднаква.
Равносметката е, че най-евтино излиза купуването на лекарствени продукти от Турция. В Германия, обаче лекарствата са много поскъпи, а увеличението на цените при тях се движи със същата степен като у нас.
Наблюдава се „лекарствен туризъм“. „Това е един „Параграф 22“, защото в България данъкът добавена стойност на лекарствата е най-висок. При нас ДДС-то не е преференциално, докато в Гърция е 9% на лекарствата. И ако трябва да бъда точна, ние работим с най-ниския марж, говоря аптеките като то не е печалба, а добавка“, коментира Мая Попова, магистър-фармацевт.
Много българи избират да купуват лекарства от близките до границата селища в Турция. Разликите в цените са от 30% до 300%.
„Има пределни цени на лекарствата в зависимост от това дали се дават с лекарско предписание.
Увеличението на цената на лекарство може да стане веднъж годишно в рамките на инфлацията, която НСИ отчита“, каза по Би Ти Ви Богдан Кирилов, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
„Регулацията на цените в рамките на Европейския съюз е единна. Затова може да се наблюдават разлики в цените спрямо държави, които са извън ЕС“, уточни той. Според него е важно да се намери баланс в рамките на Европейския съюз, за да не се стига недостиг до лекарства. „Факт е, че в различни периоди се наблюдава недостиг на определени продукти.
Недостигът на един лекарствен продукт води до свръхтърсене на алтернативата. Това води до възможно забавяне и на алтернативния продукт“, посочи той.
„Част от хората са с впечатление, че държавата се занимава със закупуването и разпределянето на лекарствата. Касае се за един пазар, който е частен – производителите и аптеките са частни. Регулаторът има друга роля“, допълни директорът на ИАЛ.
