Приходите, заложени в проектобюджета за 2027 г. от данъчни и осигурителни мерки, са надценени с над 600 млн. евро. Според Фискалния съвет очакваните резултати от редица предвидени промени са значително по-скромни от тези, които Министерството на финансите е представило в своята актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2027-2029 г.
Анализът на институцията показва, че министерството очаква 1,926 млрд. евро допълнителни постъпления, докато собствените изчисления на съвета сочат сума от около 1,30 млрд. евро. Най-голямо разминаване се наблюдава при еднократния данък върху свръхпечалбите – правителството планира 800 млн. евро приходи, докато симулациите на Фискалния съвет показват едва 211 млн. евро. Този приход формира 42% от общия ефект на предложените мерки в държавните разчети.
Оптимистични са и прогнозите за приходите от осигуровки и въвеждането на електронно фактуриране за 2028-2029 г. Фискалният съвет изчислява, че разликата между държавните очаквания и реалността може да бъде в рамките на 600 млн. до 1 млрд. евро годишно. Поради тези рискове, институцията настоява за допълнителни трайни мерки за ограничаване на разходите с около 1% от БВП, или около 1,4 млрд. евро, за да се гарантира спазването на поетите пред Европейския съюз ангажименти за намаляване на дефицита.
Въпреки че бюджетният проект следва формалните препоръки на Съвета на ЕС, той разчита на еднократни приходи, приключване на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и неясни тавани на разходите. Фискалният съвет предупреждава, че липсва достатъчен резерв срещу евентуално икономическо забавяне, като такъв риск се очаква още през 2028 г. Освен това, институцията поставя под въпрос твърдението за реално свиване на разходите, тъй като намалението им като дял от БВП се дължи основно на приключването на проекти по ПВУ и номиналния ръст на икономиката.
В номинално изражение се наблюдава спад на разходите с 800 млн. евро, но това е резултат от свиване на средствата от ЕС с 3,5 млрд. евро, докато националните разходи всъщност нарастват с 2,7 млрд. евро, или 5,5%. Фискалният съвет подчертава, че без еднократните плащания към общините и пътната агенция, дефицитът за 2026 г. би бил 3,9% от БВП, което означава, че заложеният за 2027 г. дефицит от 3,5% не представлява съществено подобрение.
При реализация на идентифицираните рискове, дефицитът може да се задържи между 3,4% и 4,4% от БВП до 2029 г. Експертите препоръчват осигуряване на буфер от поне 0,5% от БВП под тавана на нетните разходи, както и преразглеждане на еднократния данък върху свръхпечалбите, като постъпленията от него се използват единствено за редукция на дефицита след съгласуване с Европейската комисия.
