Съдебната реформа не е на път да се случи, защото тя не е непременно решаваща сериозни дълбоки законодателни промени. В сегашния си вид който се предлага е пълна козметика, като авторите не могат да се надскочат от времето, когато Христо Иванов бе правосъден министър, а Надя Йорданова негова секретарка.
Така коментира Татяна Дончева в ефира на bTV напъните за съдебна реформа и опитите за контрол на главния прокурор на ПП и ДБ.
„Те не искат да вникнат в самия механизъм на функциониране на държавата и съдебната власт и да приемат нещо, което е очевидно за много широки правните слоеве, а то е, че конституцията задава една рамка и тази рамка, ако искаме реформа, трябва да бъде променена. За да бъде променена тази рамка. Трябва да напишем друг текст на главата съдебна власт“, обясни още тя.
Проблемът с прокуратурата възникна от Никола Филчев, който е назначение на синята агитка. Той с поведението си на поста предизвика много въпросителни, дали е правилна конституционалната уредба. Вторият човек бе Цацаров и третият бе Гешев. Всички големи промени в законодателството са предизвикани от практически проблеми, а те са предизвикани от хора , заемащи неправилния пост, каза още Дончева.
Проектът за контрол върху главния прокурор
Коментирайки усилията за законови промени, свързани с контрола на дейността на главния прокурор, Дончева коментира, че има два възлови момента в Конституцията, които касаят прокуратурата.
„Практическата по прилагане на Конституцията. Тя показа сериозни проблеми с функционирането на прокуратурата и следствието.
Проблемът със следствието беше, че с пускането на МВР да разследва, МВР иззе цялото разследване и се оказа, че служителите в следствието нямат работа.
Нямаме и механизъм за промяна на конституцията, която да пререди следствието или да го закрие. При тази криза парламентът реши да прибере следствието при прокуратурата, за да може прокуратурата в рамките си на правомощията да разследва, да им уплътнява времето на следователите, и в течение на период от време 10-16 години, ние да приемем, че ще съществува правната фигура Следствие без в него да има хора“, разкри Дончева.
Втората част касае същинската прокуратура.
„Там основните проблеми са два. Едното е йерархичната структура, уредена по сталински модел, който предвижда, че горестоящия може да отменя актове на нискостоящия прокурор и да му нарежда какво да приеме. И в съда има йерархия, но горната инстанция не може да задължи долната какво мнение да има.
Вторият момент е къде да се намира прокуратурата. По Конституция тя е в съдебната система. Всичко което се случи като неразбории, постави под въпрос правилно ли е прокуратурата да седи в съдебната система.
От историята на България след Освобождението е имало две решения на този въпрос. Около една трета от времето прокуратурата е била в изпълнителната власт, а в останало извън тази власт, като прокурорът е бил назначаван от парламента и подлежаща на контрол от там“, припомни юристката.
„Първата е неудачна, защото може да се действа репресивно. Когато кажем излъчван от парламента прокурор, това изобщо премахва всичките упражнения от христоивановово време насам, в които ние за да контролираме главния прокурор, който не ни харесва, сменяме квотите във Висшия съдебен съвет. Това са палеативи, които не вършат никаква работа“, отсече Дончева.
Според нея на всички нас ни трябва механизъм за ефективен контрол върху главния прокурор.
„Когато вие го излъчвате от парламента, ви е трябва пред парламента да развие тезата защо ще го махате. А не като Надежда Йорданова да дойде в парламента и да каже, че няма доказателства, а просто дава един доклад.
Когато тя отиде така във ВСС, дори съдиите, които са за махане на Гешев, поискаха доказателство уи гласуваха против,. Когато прокуратурата е извън съдебната система , няма как съда да бъде натискан от главния прокурор.
Истинският проблем е когато съдиите са немощни спрямо прокурорите, и когато прокурорите започнат да заплашват съдиите с проблеми в кариерата“, обясни тя.
Дончева подчерта, че трябва да мислим в рамките на целия държавен организъм, а не да си смучем от пръстите. „Те приеха нормативни актове за контрол на Гешев, които се самоизключват. Това е дилетанщина“, добави тя.
По думите ѝ ни очаква кампания, в която партиите се замерят с опорни точки, които казват, че са за реформи. По думите ѝ, за целта трябва да се извикат компетентни хора, които да знаят какво да напишат.
Източник: demokrat.bg
