Софийската галерия „Контраст“ официално откри юбилейната изложба на изтъкнатия художник и реставратор Владо Руменов, озаглавена „ДжаZZът като живопис“. Експозицията ще бъде достъпна за посетители до 30 октомври и отбелязва значим творчески юбилей за автора, разкривайки една неочаквана, дълбоко лична и визуално завладяваща страна от неговия артистичен път.
В основата на концепцията на изложбата стои идеята за директната сетивна връзка между инструменталния джаз и абстрактното изкуство. За Владо Руменов тези две сфери извират от един и същ първичен източник – чистата импровизация, ритмичният пулс и пълната свобода на изразяване. Неговите платна функционират като музикални партитури, в които звуковите вълни, дисонансите и хармониите са интерпретирани чрез пластичния език на цветовете, текстурите и динамичните композиционни структури. Галерията се трансформира в сцена, където жестът на четката заменя солото на инструмента, а жизнеността на багрите носи емоционалния интензитет на джаз импровизацията.
Владо Руменов е утвърдено име в българските културни среди, благодарение на дългогодишния си принос към опазването на националното ни наследство. Неговата професионална кариера като реставратор на икони и кавалетна живопис датира от 1976 г., когато започва работа в Музея за християнско изкуство („Криптата“) към храм-паметника „Св. Александър Невски“. През годините той е работил върху едни от най-ценните образци на религиозното изкуство от Средновековието и Възраждането.
Руменов е бил ключова фигура и в мащабните археологически проучвания на Националния археологически институт с музей при БАН. В продължение на дълги години той работи заедно с проф. Георги Китов, като участва активно в документирането и съхранението на съкровищата от Долината на тракийските царе. Неговите дълбоки познания за древните култури са допълнително обогатени от многобройни пътувания из Азия – от Индия, Непал и Тибет до труднодостъпното кралство Мустанг в Хималаите и Виетнам. Този широк културен хоризонт ясно личи в мащаба на неговите визуални търсения.
С изложбата „ДжаZZът като живопис“ авторът не просто прави равносметка на изминалия творчески път, но и кани публиката да се впусне в диалог с неговото най-лично пространство – живописта като форма на абсолютна свобода, която не се подчинява на канони, нормативни рамки или времеви ограничения.
