„Пусни ме, имам дете и проблеми с жената“. Така се примолил 35- годишният крадец, свил злато от храм на отец Василий, който повали апаша с голи ръце“. Екшънът стана в края на януари тази година в храм „Преображение Господне“ в столичния жк „Лозенец“, пише Телеграф.
Във вторник от районната прокуратура съобщиха, че са внесли обвинителния акт срещу крадеца в съда и скоро той ще бъде изправен на подсъдимата скамейка. Мъжът посегнал на дарения – бижута, които вярващите оставили на иконата. Накитите са на стойност над 1800 лева. А крадецът се оказа рецидивист.
Отецът си спомни, че влязъл в църквата точно когато непознатият удрял по иконата. „От вратата чух удар по иконата, попитах го „Какво се случва“, а той ми отговори: „Нищо. Като се молих, ударих, без да искам, стъклото“. Свещеникът обаче забелязал, че част от златните накити липсват. Тогава крадецът хукнал да бяга. А отец Василий се впуснал след него. Настигнал го при близкия булевард.
„В този момент светофарът пусна автомобилите. Аз се притесних, че ако той тръгне, със сигурност ще го удари някоя кола. Хванах го и го свалих на земята.
Тренирал съм бойни изкуства. Имам инстинкт за тези неща. Дойдоха две момчета да помагат. Той изхвърли откраднатото в тревата. Едни клещи изхвърли и други приспособления за интервенция“, спомни си Василий. След това повикал полиция.
Отецът заяви, че е простил на престъпника. „Аз лично като човек, ако това момче го видя утре, няма да се държа лошо с него или да се опитвам да му натрия носа за това, че е направил тази постъпка. Прошката я има. Ние прощаваме всеки ден, на всички хора. Ако някой те ядоса в магазина или в градския транспорт, ти му прощаваш, не трябва да носиш в сърцето си горчивина“, обясни божият човек.
И продължава:
„Оттук нататък е наказателната част. Всеки трябва да си получи заслуженото, както и от Господа. Всички ние, които вършим грехове, ще бъдем наказани. Ако вършим добродетели, ще бъдем възнаградени. Човешкият съд е изцяло съобразен с божествените закони и божественото право“, каза Василий.
На въпрос какво би направил, като го срещне в съда по време на процеса, отецът отговори: „Ще го погаля. Щом Господ прощава, кои сме ние да не прощаваме. А пък ако искаме да ни бъде простено, трябва и да прощаваме. Нали на това ни учи молитвата „Отче наш“.
