Един ден се ражда дете. И никой не го пита, дали иска да бъде на този свят или не. А родителите на това дете, тоест хората, които са го родили, изобщо не се замислят върху факта, че детето им още от раждането поема задължения: „Да се грижи за родителите си, да им помага във всичко веднага като остареят.“
Вярно е, че самото дете все още не знае за това. То расте, заобиколено от родителски грижи, любов и обич. Детето ни няма време да погледне назад – тъй като вече е възрастен и има собствени деца, за които да се грижи.
Трябва ли да се грижа за възрастните си родители?
Но тук започва такава „бъркотия“: освен собствените ни деца, нашето възрастно „дете“ има и стари родители или дори баби и дядовци. Те също се нуждаят от грижи, и не само: сега в тях също трябва да се инвестират пари. За лекарства, за добра храна, за лечение… При пенсиониране възрастните хора няма да бъдат много облагодетелствани. Сега е ясно защо се нуждаят от децата, които раждат, без да питат самите деца: искат ли те или не?
Някой може да възрази: децата са необходими за продължаване на рода, а не за да подкрепят родителите си в напреднала възраст. Да, тази теория също има право да съществува. Но можете да си представите колко нови домове за възрастни и самотни хора ще трябва да бъдат построени, ако всички възрастни деца откажат да помогнат на остарелите си родители?
Ето защо децата, тези, чиято съвест е добре, трябва да отделят част от финансите си от семействата си и …
Сега ще кажа ужасни думи, но това е животът – едно ще се появи, друго ще си отиде. С една дума, изчакайте, докато старите родители умрат. И нашите собствени деца ще растат, за да ни помагат, когато остареем.
Не можете да знаете своя дял – отпишете апартамента и забравете за всичко
Кой знае каква съдба очаква всички в остаряващите им години? Една надежда е за пенсиониране. Но да живееш достойно на това е нещо от сферата на фантазията. Но децата най-вероятно не са задължени да издържат финансово родителите си. Никой не поиска съгласието им, пускайки ги на светло.
Въпросът е наистина спорен. Но старческите домове не са празни. И не всички деца и внуци идват на гости. В крайна сметка всеки има своя собствена история за самотата. Например бившият генерален директор на едно предприятие, който се озова в старчески дом, след като погреба жена си, преписа своя 4-стаен апартамент на местния краеведски музей. И това е при живи деца и внуци. Въпросът е: кой ще го посети? Може би персоналът на музея. Но те вече бяха забравили за стареца, едва имайки търпение да им издадат документите за елитния апартамент.
Дебатът за това дали децата сме задължени да се грижим за възрастните си родители е безкраен. И тази дискусия продължава от каменната ера, когато децата споделят с родителите си част от добития мамут. Затова най-вероятно грижата за възрастните хора е по-скоро въпрос на съвестта на всеки. Но за продължаване на човешката раса наистина са необходими деца. Съгласни ли сте с това?
