Очертава се политическата 2023 г. да бъде не по-малко интересна от последните две. Най-малкото, защото в нея може да бъде разрешен проблемът за властта. След провала на различните алтернативи на управлението на ГЕРБ и паритетът между тях и старото статукво все още не е ясно кой ще управлява България в следващите години.
Повече от вероятно е този парламент да не успее да излъчи правителство и да се отиде на нови предсрочни избори през март. Проблемът е, че социологическите проучвания показват възпроизвеждане на същите резултати без Стефан Янев в парламента. ГЕРБ пак ще водят, но не и толкова убедително, че да могат с лекота да съставят управляваща коалиция, а „Промяната“ няма да успеят да съберат съюзници срещу тях. Това, на което някои анализатори разчитат, е тогава да има силен обществен натиск за съставяне на кабинет. Аз не виждам откъде ще дойде той, при положение че няма ясно изразено недоволство от служебния кабинет на Румен Радев. За по-голямата част от хората е все едно дали управлява служебно или редовно правителство, а за ГЕРБ и „Промяната“ ще има много по-важни избори през тази година и това е гласуването за местна власт през есента.
За ГЕРБ те са от огромно значение, за да оцелеят като водеща политическа сила, а за Кирил и Асен е важно да утвърдят през тях „Промяната“ като незаобиколим фактор и да предотвратят разпада на ПП, която няма да издържи дълго време извън властта. Именно през призмата на местните избори трябва да се разглежда поведението на големите играчи при опитите да се направи кабинет. Това означава, че и след март може да нямаме редовно правителство, а в края на октомври или началото на ноември да има избори две в едно – парламентарни и местни. Този вариант, който днес изглежда краен и малко вероятен, не бива да бъде изключван. ГЕРБ не иска да участва в управление без „Демократична България“ или “Промяната”, за да не бъде атакувано от тях, че е в коалиция с ДПС и БСП, което силно ще мобилизира антигербаджийския вот за местна власт.
Стратегията на Борисов винаги е била да неутрализира противниците си като ги приобщава във властта и претопява през нея. Няма логика от ДБ и ПП да променят стратегията си срещу него през март, освен, ако някоя от тях не бъде подложена на силен натиск от американското посолство. Но, ако последното беше настоятелно, подобна коалиция можеше да се случи и сега. Истината е, че служебното правителство на Радев не пречи на американските интереси в региона, така че за големия брат е все едно кой е на власт в България. Служебният кабинет не пречи и на ГЕРБ, което дава възможност на Борисов да не бърза със съставянето на правителство. В противен случай той можеше да го направи с лекота и сега, повтаряйки коалицията, която избра Вежди Рашидов за председател на Народното събрание.
В този ред на мисли за мен е по-интересно какво ще се случи на местните избори. Има голяма вероятност ГЕРБ да изгуби два-три големи града, но да се окопае в по-голямата част от страната. В София е по-вероятно да спечели общ кандидат на „Промяната“ и ДБ. Според различни медии и вътрешна неофициална информация вече има консенсус около конкретна личност. Това е Васил Терзиев, милионер и спонсор на предизборните кампании на Кирил Петков и Асен Василев. На първо четене неговата кандидатура изглежда перфектна. Млад, интелигентен и преуспял мъж с хубаво семейство и чист бизнес в областта на ай ти технологиите. Ново лице в политиката и активен участник в протестите срещу управлението на Бойко Борисов. При добра медийна кампания (а Кирил и Асен са доказали, че я могат) той ще спечели без особени проблеми столицата. ГЕРБ са напълно изхабени от 15-годишното си управление и могат да бъдат атакувани лесно почти за всичко, а и кризата на личности в политиката е толкова голяма, че трудно ще намерят печеливша кандидатура. Единствената пречка пред подобен развой в София може да се окаже амбицията на Борис Бонев от „Спаси София“. Той от години работи за кмет и едва ли лесно ще преглътне рейдърството на “Промяната”, които ще влязат наготово в неговата ниша. Ако той се заинати и се кандидатира, въпреки решението на ПП и ДБ за Васил Терзиев, това ще разцепи антигербаджийския вот. Но, ако се разбере с тях и получи в замяна председателското място в Столичния общински съвет, загубата на ГЕРБ в София е почти сигурна. Варна и Пловдив са другите големи градове, в които позициите на Борисов са силно отслабени и е съвсем логично противниците му да мобилизират силите си там. Засега се говори, че Иван Портних отново ще бъде кандидат на ГЕРБ във Варна, което почти сигурно означава загуба за тях. В Пловдив нещата не изглеждат по-розови за партията на Борисов, а Кирил Петков със сигурност ще положи максимални усилия в родния си град. Ако „Промяната“ и ДБ успеят да вземат тези три града, а защо не и още няколко, ще успеят да се укрепят като значителна политическа сила, извън обсега на ГЕРБ и ДПС. Тогава ще могат да си позволят да не участват в централната власт и да чакат благоприятния момент, за да се върнат в доминираща позиция срещу Борисов.
Всичко това, разбира се са хипотези. Правя ги с уговорката, че няма нищо по-непредсказуемо от българската политика. Във всеки случай политическата 2023 година ще даде отговор на много въпроси, но за съжаление едва ли ще промени радикално живота на обикновените българи.
ЯВОР ДАЧКОВ, вестник „Филтър“
Източник: demokrat.bg
