Стюардеса, пожелала да остане анонимна, се е съгласила да разкаже пред The Village, как правилно трябва да се усмиряват буйните пътници, къде всъщност се пуши в самолетите, защо са опасни дългите нокти и каква е причината на борда да не се допускат шивашки принадлежности.
Стюардесата разкрива и какви са изискванията за прием на тази работа. Според нея да станеш стюардеса не е толкова сложно.
„За да попаднете на обучение е достатъчно да преминете събеседване и медицинска комисия. Месечният, теоретичен курс е 30 часа полет като стажант и това е всичко. За стюардесите е важен външния вид и доброто владеене на английски език“, разказва служителката на голяма авиокомпания.
Тя нарича мит фактът, че стюардесата трябва да е красива като фотомодел. Важни са само ръстът и теглото. Ръстът – за да може да помогнат с багажа на по-ниските пътници, а килограмите – за да не претоварват самолета и да могат да се придвижват леко между редовете със седалки.
Стюардесите трябва да са готови на всякакви ситуации.
„По време на подготовката ни учат на много неща – от това каква конструкция имат самолетите до гинекологични познания, за да бъдем от помощ по време на започнало на борда раждане. Има специална зала, където се моделират различни ситуации и можем да тренираме. Задължително трябва да умеем да плаваме. Но пък ние не скачаме с парашути. Дори няма такива на борда. Учат ни как да се държим с неадекватните пътници. Например, ако някой започне да буйства, сме длъжни в началото да го помолим да се успокои. След това му даваме писмено предупреждение. Ако и това не помогне, имаме право да го вържем с „свински опашки“. Учат ни дори как да нанасяме удари – със страничната част на ръката по брадата, но трябва да подходим отзад, за да не ни ухапят или пък да реагират. Това е крайно и се използва рядко.“
Ето и какво разкрива стюардесата за изискванията по отношение на външния вид:
„През лятото ни карат да носим бели обувки на 10-сантиметров ток. Прическа, маникюр, всичко трябва да е наред. Това е неудобно, но изискванията са такива. Имаше и такъв случай – една от стюардесите дойде за полет със залепени нокти. Когато започнахме да подаваме храната, единият от тях се отлепи и падна в чинията на пътника. Тя дори не забеляза какво става. Добре, че се усетихме и предотвратихме всичко. Преди всеки полет минаваме през проверка, на която гледат всичко – костюмът трябва да е чист, гримът да отговаря на правилата. Има съвсем абсюрдни случаи – една от стюардесите си свали палтото и забеляза, че е забравила да облече полата си.“
Служителката от авиокомпанията разкрива и как е успяла да преодолее страха от летенето.
„Да се лети не е страшно, просто го осъзнах. Статистиката доказва, че пътуването със самолет носи най-нисък риск. За една година загиват до 1000 души по целия свят от авиокатастрофи. Броят на умрелите при други инциденти е много по-голям. Разбира се, страхуваме се да не попаднем в някаква непредвидена ситуация по време на полет. Например, ако на пътника му стане лошо. С нас не пътуват лекари и трябва да умеем да се справим с всичко.
Например, ако някой човек получи пристъп или инфаркт, трябва да опитваме да го съживим до приземяването, дори и вече да няма пулс.“
Има и теми – табу – за с*кса в самолета.
„Случвало се е да се затварят пътници в тоалетните, но не много често. Например скоро две симпатични момичета влязоха вътре и беше ясно какво правят там. Всичко зависи от симпатията. Ако двойката ми хареса, няма да се намесват – нека да правят каквото са решили. Но, ако не ми вдъхнат доверие, се намесвам. Имаме и ключове за тоалетните, така, че може да ги отворим във всеки един момент, ако забележим опасност.“
За суеверията сред пътниците и стюардесите.
„Стюардесите имаме такава поговорка – като излизаш от летището си вземи нещо за вкъщи. Например някои от нас си слагат в чантата малко шишенце Jack Daniel’s. След това, така или иначе, всичко се отчита като изпито от бизнес класата. Но ако ви направят проверка, могат да ви уволнят, затова е рисковано. Що се касае за суеверията – всеки вярва в нещо свое. Някои носят със себе си талисмани, други се молят.
Най-разпространеното сред нас е, че не трябва да се шие преди или по време на полета, за да не предизвикаме нещастие. Затова, ако на някой пътник му се скъса нещо, не можем да помогнем. Иначе за извънредни ситуации си имаме кодова дума, която е известна единствено на екипажа. Измисля се, за да може в случай на терористичен акт или авария да можем да подадем сигнал до капитана на полета. Думата се променя всеки път и я научаваме непосредствено преди самия полет.
Националните особености на пътниците носят и различен стил на поведение в самолета.
„Европейците са винаги вежливи, благодарят ни. Но има и такива, които ни смятат за прислуга и това е обидно. Основната ни задача е да обезпечим безопасността и нас ни учат основно на това.“
FAQ. „Пътниците не винаги разбират, че изискванията са създадени за тяхната безопасност. Например моля някой да изправи седалката си, а той пита – защо. Не мога да му кажа, че ако той не направи това, при турбуленция момичето, което седи зад него ще си разбие носа от удара в седалката. Но си мълча, защото не можем да нагнетяваме напрежение.
Понякога въпросите са доста глупави. Например питат къде е мястото за пушене. Или пък женската тоалетна. Но най-разпространеният въпрос е – нали нямад а се разбием. Винаги ги успокоявам, но дори и те знаят, че нищо сигурно няма.“
