Ако иска да живее дълго и да е здрав, българинът трябва да се прекланя най-вече пред плодовете, зеленчуците, гроздето, бобовите култури, меда, млякото. Това е съвет на проф. д-р Христо Мермерски, автор на 31 книги в областта на целебното и здравословно хранене, народната и природна медицина. Някои от книгите на професора, плод на 6 десетилетия научна работа, са преведени в САЩ, където се радват на голям интерес.
В книгите си проф. Мермерски е описал съдържанието на хранителни вещества и ценни елементи в 100-те най-лечебни и най-любими на българите храни, както и болестите, които те предотвратяват и лекуват.
В книгите си професорът публикува мнения на хора, които лично са изпитали лечебните свойства на зеленчуци, плодове и билки.
Мъдростта: „Вода гази, жаден ходи”, важи особено за пловдивчани – живеете в изобилие от плодове и зеленчуци, които редовно пренебрегвате, често от незнание, казва проф. Мермерски.
В своя поредица „Марица” предлага на читателите си хранителните и лечебните качества на най-полезните плодове, представени детайлно от проф. Христо Мермерски.
Краставиците, които виждаме по всички сергии, са сред най-полезните и лечебни храни.
Смятат се за зеленчук, но всъщност са плод
Съдържат изключително малко калории, но високо съдържание на хранителни вещества. Тонизират, рехидратират, охлаждат – това са само три от най-големите ползи от краставиците в топлите месеци на годината.
Предотвратяват задържането на вода в организма, помагат да се изхвърлят по-бързо вредните вещества и са чудесен природен диуретик. Помагат при лечението на почти всички заболявания на сърцето.
Съдържат 95-96% вода, незначителни количества целулоза, пектин, белтъчини и витамин А, В, С. От минералните соли най-високо е съдържанието на калия, фосфора, калция, желязото, магнезия.
Краставиците са богати на витамини A, B1, B6, C, D, пряко отговорни за здравето на имунната система и правилното функциониране на тялото. Сериозен плюс на краставиците е високото съдържание на микроелементите мед, цинк, йод, манган и кобалт, които имат важна роля за нормалното регулиране на системите в човешкото тяло.
Йодът в краставицата помага за нормалното функциониране на щитовидната жлеза и забавя развитието на атеросклерозата.
Те оказват много добро действие при хора с нарушена сърдечна дейност. Високото съдържание на калий ги прави много ценна храна както при високо, така и при ниско кръвно налягане. Наличието на цинк пък увеличава количеството на инсулина и прави краставиците
незаменима храна за диабетици.
Краставиците съдържат много антиоксиданти, включително витамин С, бета-каротин, флавоноидите кверцетин, апигенин, лутеолин и камферол, който помага в борбата с рака и понижава риска за сърдечни заболявания.
Съкращават времето за преобразуване на въглеродите в мазнини, което ги прави много подходящи за диети за бързо вталяване.
Помагат и за премахването на целулита – при натъркване на проблемните зони втвърдят колагена в кожа.
Краставичните диети се препоръчват на хора, болни от подагра, при нарушения в сърдечносъдовата дейност, против затлъстяване, при заболяване на бъбреците, черния дроб.
Краставицата действа като естествена виагра и може да предложи алтернативно разрешение на проблема с еректилна дисфункция при мъжете, тъй като стимулира притока на кръв към половия орган, твърдят британски експерти.
Краставиците буквално
могат да „охладят“ възпалителните процеси в тялото.
Според някои изследвания върху животни екстракт от краставици помага за намаляването на нежелани възпаления, частично чрез намаляване на активността на възпалителните ензими.
Краставиците съдържат полифеноли, наречени лигнани, които понижават риска от различни видове рак, като рак на гърдата, яйчниците и простатата. Също така съдържат вещества, наречени кукурбитацини, също с противоракови свойства.
В краставиците се съдържа фосфор, което ги прави средство за поддържане на ума остър като бръснач. Редовната им консумация може да предотврати образуването на камъни в бъбреците и помага за изхвърляне на песъчинките.
Легендарните качества на краставиците за кожата са изследвани още от древността. Това била една от тайните за красотата на фаворитката на краля-слънце Луи ХIV маркиза Де Помпадур.
Сок от краставици се използва и в козметиката
за поддържане на кожата в свежо състояние
и при слънчеви изгаряния.
Резенчета от зеленчука елиминират гарантирано лошия дъх в устата. Краставиците са ефективни и за изглаждане на бръчки и за премахване на луничките по лицето.
Подобрява състоянието на венците и зъбите. При неприятен дъх помага резен краставица, който елиминира много от бактериите в устата.
Силицият в краставицата стимулира растежа на косъма, връща блясъка на изтощената коса и намалява косопада.
В САЩ я хапват с шоколад, става символ на Лондон
текст: Хенриета Георгиева
Краставицата е една от най-старите храни в света – използва се над 6000 години. Родината ѝ е Индия.
В Европа я пренася Александър Македонски, а Христофор Колумб през Хаити я разпространил в Новия свят.
Отглеждането на краставици в оранжерии е въведено от френския крал Луи XIV.
Възможно е да има разлика от 20 градуса по Целзий между вътрешността на краставицата и температурата навън.
Думата „краставица“ идва от гръцки и означава „незрял“, може би заради зеления цвят.
Краставицата всъщност е плод. Точно така я възприемат в Иран, където я сервират като сладки десерти.
На панаира в Минесота пък най-популярната вкусотия са пържени краставици, потопени в шоколад.
Най-тежката краставица в света е отгледана от британеца Дейвид Томас през 2015 г. Рекордният зеленчук тежал 12,9 кг и предизвикал фурор на изложение в Уорчестършир, Великобритания през септември 2015 г.
Рекордът за най-дълга краставица е от 2011 г. и принадлежи на фермера Йан Нийл от Уелс – 107 см.
Паметници на краставицата има в Познан – Полша, Нижин – Украйна, Шклов – Беларус, в Залцбург има цяла инсталация “Краставици”. Една от най-популярните сгради в Лондон е St Mary Axe, наричана The Gherkin, Краставицата.
Източник: Марица
