Индустриализацията на строителството е закономерен процес, който започва в даден етап на развитие на обществени-производствени отношения. В Европа индустриализацията на строителния процес е започнал своето развитие още през 30-те години на миналия век, а силен тласък е получил след края на Втората световна война. Тогава започва изграждането на жилищни комплекси от 500 до 1000 жилища едновременно, мащаби, който до тогава не са били прилагани.
Изграждането на ЕПЖС (Едропанелни жилищни сгради) започва в Западна Европа след края на войната, след 60-те години на миналия век, Германия, Франция и други страни намаляват дяла на изгражданите сгради с ЕПЖС.
В град София характерната линия за развитие на ЕПЖС и жилищните комплекси е решаването на острата жилищна криза породена, от политическите и икономически условия. В периода между 1948-60 година, София е нараснала няколко пъти. Породена от тези обстоятелства жилищна криза, карат държавата да търси бърз начин за изграждане на жилища. Строителството на сгради с панели се превръща в основен гръбнак на жилищната политика. Жилищата са минимизирани, като основно се явява едностайно и двустайно жилище.
Първите ЕПЖС в България са построени през 1958 година, като експериментални, по проекти на НИСИ и Нипро „Итис“ и са четири етажни безскелетни панелни жилищни сгради.
Първи експеримент с малки надлъжни междуосия на 3.00м и 3.60м и с напречно междуосие 2х5.10м.
Бонусите са важни! 200 лв. Спорт и 1500 лв. Казино
Втори експеримент с малки надлъжни междуосия на 3.30м и 4.80м и с напречно междуосие 2х4.80м.
Сградата се намира на ул. Найчо Цанов (бивша ул. Нишка) и на базата на опита от него е съставен каталог от типови проекти за масово прилагане в гр. София – ж.к. Лев Толстой, ж.к. Красна поляна, ж.к. Ботунец, ж.к. Надежда 4 (бивш ж.к. Момкова махала).
Ето как изглежда днес първата панелка в България
След натрупания опит от първите ЕПЖС през 1962 година се възлага на Нипро „Итис“, „Главпроект“ и „Софтпроект“ изработването на обединена номенклатура 2-63 от 4 до 6 етажа за сеизмични и не сеизмични райони с надлъжни междуосия на 3.60м. и с напречно междуосие 2х5.10м. По нея е строена ж.к. Свобода, ж.к. Надежда 4, ж.к. Сухата река.
На базата 2-63 от „Софтпроект“ е разработена БС-VIII-СФ на 8 етажа за сеизмични райони. По нея е строено в жк. Свобода, жк. Надежда, жк. Младост, жк. Дружба -1 и др.
През 1964 година започва производството на 8 етажни ЕПЖС по номенклатура БС-2-64 НРПО „ИТИС“ , характерното за нея е , че асансьора е на междинната площадка, пише socbg.com.
През 1968 година се възлага на Главпроект да разработи номенклатури за Студентски общежития и Детски градини.
През 1969 година Софтпроект започва разработка на номенклатура за ЕПЖС БС-69-СФ, а от 1972 година започва и масовото и прилагане. Това е най-разпространената номенклатура по която е строено в гр. София,. Характерното за тази номенклатура е появата на лоджии (вътршни балкони) и етажност от 5 до 9 етажа.
