Спомняте ли си една резолюция на ЕП, която наши евродепутати щедро гласуваха, и която с много ситни букви съдържаше натиск-препоръка да признаем македонско малцинство в България. Ставаше дума, че българската държава нарушава правата на ОМО Илинден-Пирин да осъществява политическа дейност в България. Напътствието беше поставено под чертата, за да мине незабелязано, да маскира този натиск, който застрашава националната сигурност на България. Подобна технология за прокарване на непопулярни действия, пожелани отвън, се използва много често. Вмъкването под черта е тих подход за заобиколно, но принудително получаване на необходимите политически действия.
Оказва се, че приемането на законови промени за контролен механизъм върху главния прокурор е обвързано с плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост. Този ангажимент е записан с много дребен шрифт на позиция номер 222 в допълнителен анекс, подписан от Асен Василев на 1 август 2022 г. Това е последният възможен ден, в който Асен Василев все още е вицепремиер и финансов министър в оставка. На следващият ден, 2 август 2022 г., правителството на Кирил Петков предава властта на служебния кабинет на президента Радев. Тоест от 22 юни, когато пада кабинетът „Петков“, до 1 август този анекс все още не е разписан и би могъл да се променя, съобразно настроенията на кабинета в оставка. От всичко това става ясно, че залагането на законови промени за контрол върху главния прокурор в Плана за възстановяване и устойчивост, поставя в невъзможност който и да е парламент да реши друго или да не свърши тази задача.
В момента българският парламент е подложен на много силен натиск от страна на медии и, за съжаление, от страна на няколко посолства да приеме законопроекта, внесен от МС. Виждаме как част от партиите се огъват, въпреки че имат сериозни правни съображения. Още повече, че Върховният касационен съд е дал становище в обем на 23 страници, в което буквално няма член от законопроекта, който да не е обявен за противоконституционен. Един пример. Има система на съда, на прокуратурата и на следствието. Противоконституционно е човек, който е извън системата на прокуратурата, да осъществява прокурорски функции. Партиите в парламента обаче са притиснати, ако подкрепят законопроекта, приемат противоконституционен и недодялан текст. Ако не го подкрепят, започва линч, че са политически чадър на Гешев. Реално законопроектът на МС създава възможност на изпълнителната власт да въздейства върху съдебната власт. Отнема се независимостта на главния прокурор и Съюзът на съдиите придобива контролна власт. Което е абсолютно несъответно на демократичните принципи. В отговор вносителите изтъкват препоръките на Венецианската комисия. Въпросната комисия се състои от експерти, които много често дават своето мнение съобразно целите, които трябва да се постигнат в дадена държава. Най-важни са целите, които оправдават всичко, включително допускането на странни правни маневри, нужни за постигането им.
Поначало наднационалните институции са инструменти за легално въвеждане на външен натиск в националните рамки на държавите, прескачайки съпротивата на националната власт. Ако трябва да сме съвсем искрени, и нека бъдем, законопроектът цели да се създаде механизъм за отстраняването конкретно на Иван Гешев. Нека си припомним антикорупционната офанзива „Кьовеши“ в Румъния. Кьовеши повдига обвинения на стотици лица от висшия ешелон на властта, иззема се имущество за над половин милиард евро. Но Кьовеши удря предимно представители на социалдемократическата партия, аналог на нашето БСП, определяна като enfant terrible на ПЕС и като антизападна партия. Партията е най-голямата в страната, много силно окопана, обвинявана, че контролира медии. Кьовеши удря медийни магнати, прокурори, съдии, кметове, министри. След 5 години дейност Кьовеши е отстранена от румънския правосъден министър, социалдемократ, с аргумента, че превишава правомощията си, че ползва неправомерно тайните служби, че работи в непозволена връзка със съдебната система, че осъществява чистка на набелязани по списък хора. Тогава ЕС й предоставя позиция на европейски прокурор. В момента обаче Кьовеши се жалва, че има над 300 гръмки дела за корупция в европейските държави, но не може да си върши работата, защото не й дават достатъчно сътрудници. Явно на Кьовеши не й позволяват да се развихри в ЕС така, както го правеше в Румъния?
Когато Кьовеши е отстранена от позицията си в Румъния през 2018 г. Венецианската комисия отново започва да се притеснява за независимостта на прокурорите и съдиите в Румъния, обявява, че корупцията в страната е четири пъти по-висока от средната за ЕС, а опитът на румънските социалдемократи да прокарат своя серия от закони, свързани със съдебната власт, завършва с мащабни протести. След Кьовеши заключението на Венецианската комисия за румънската съдебна реформа е, че тя е в много критично състояние. Как тогава се е справяла Кьовеши? Или всичко е неработещо и корумпирано, ако не може да се дирижира по линия, удобна за външните фактори. Назначаването на Кьовеши имаше за цел да променя и насочва политическата и икономическата архитектура на Румъния в конкретна посока.
Законопроектът на МС мина на първо четене в нашия парламент с още няколко законопроекта. Вероятно няма да мине на второ четене, защото парламентът ще бъде разпуснат. ПП и ДБ настояват ГЕРБ да не мотае разглеждането в правна комисия, аз обаче имам следния въпрос. Докато кабинетът „Петков“ властваше половин година и разполагаше с коалиционно мнозинство, защо парламентът не гласува механизма за разследване на главния прокурор?! Въпреки пиарските писания за великите световни дела на ПП, истината е, че тази формация не можеше да приеме нищо голямо и важно без ГЕРБ да се съгласят да партнират. ПП обичаха да измислят икономически авантюри, които в крайна сметка винаги се оказваха несполучливи за държавата. Но когато става дума за закони, за парламентаризъм, за държавни институции, за основите, върху които се организира властта… момчетата от Харвард плуват като риби в пясъчни дюни. Чезнат от неумение.
Коментар на Калина Андролова пред БНР.
Източник: demokrat.bg
