Осемдесет и една години след като Сталин, Рузвелт и Чърчил решават съдбата на следвоенна Европа, Владимир Путин предлага нова среща от подобен калибър. Този път в центъра на масата трябва да седнат Русия, САЩ и Китай. Този исторически паралел буди сериозна тревога не само у Украйна, но и у всички нации, които помнят какво означава Великите сили да чертаят съдбите на по-малките държави без тяхно участие.
През февруари 1945 г. в двореца Ливадия край Ялта трима лидери решават бъдещето на света след края на нацистка Германия. На стените са окачени карти, по които се определят окупационни зони и граници, а представителите на държавите, чиято съдба се решава, дори не присъстват. Днес Владимир Путин изглежда решен да възкреси този формат.
Според информация от „Уолстрийт джърнъл“, руският президент е предложил тристранна среща с Доналд Тръмп и Си Дзипин за обсъждане на края на войната в Украйна. Разговорът се е състоял на 9 октомври, а като възможна локация се спряга китайският град Шънджън по време на предстоящата среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество. Кремъл потвърди за предварителни контакти, а американският държавен секретар Марко Рубио също призна, че подобна опция е била обект на дискусии.
Най-значимият отсъстващ от тези планове обаче е Украйна – факт, който веднага напомня за историческите събития отпреди десетилетия. Тогава съюзниците имаха общ враг и обща цел, докато днешната ситуация е коренно различна. Една „Нова Ялта“ днес не би била конференция на победителите, а опит на една от страните в конфликта да легитимира резултатите от военната сила срещу суверенна държава.
Историята помни как обещанията за свобода, дадени в Ялта, бяха погазени от военната мощ на Москва, довеждайки до десетилетия комунистически режим в страни като Полша. За България този период също има тежко значение, припомняйки срещата на Сталин и Чърчил в Москва през октомври 1944 г., където влиянието на Балканите се разпределяше с молив върху лист хартия. Днес опасността е светът отново да се върне към логиката, че съдбата на малките нации зависи единствено от договорките между големите играчи.
Евентуалната среща между Путин, Тръмп и Си Дзипин би носила колосално символно значение. За Русия тя би била дипломатически триумф, връщайки я в центъра на световната политика, докато Европейският съюз остава изключен от масата за преговори. Въпросът, който остава пред света, е дали днес ще се намери някой, който да осъзнае цинизма на подобно „разпределение на интереси“ и да предложи листът с геополитическите подялби да бъде изгорен.
