Завръщането на костите на цар Самуил в родината отново насочи погледите към безценните исторически свидетелства, които и до днес остават далеч от българските граници. Сред тези реликви са легендарният златен меч на хан Кубрат, богато украсеното Четвероевангелие на цар Иван Александър, преписи от Манасиевата хроника и други съкровища, свързани с епохата на Първото българско царство.
Сред най-впечатляващите находки е съкровището на хан Кубрат от VII век. То се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург и включва над 1000 предмета, обяснява историкът проф. Пламен Павлов. Сред най-значимите експонати са златният меч на владетеля, неговият златен рог и патрицианската тока. Историята на това съкровище е белязана от драматични събития – по време на Втората световна война влакът, превозващ ценностите, е бомбардиран от германските сили, което води до разпиляването на част от предметите.
Друга ключова реликва извън пределите на България е Четвероевангелието на цар Иван Александър от XIV век. Този изящно илюстрован ръкопис, известен още като Лондонското евангелие или Евангелието на лорд Кързън, е сред най-значимите произведения на средновековната ни книжнина. Проф. Христо Матанов разказва, че лорд Кързън получил книгата като дар от игумена на манастира „Свети Павел“ на Света гора, след като настоял да му бъде подарено нещо ценно.
Значими преписи на Манасиевата хроника също се съхраняват в чужбина – Ватиканският, Московският и Тулчанският се пазят съответно във Ватикана, Москва и Букурещ. Отвъд граница остава и един от преписите на „История славянобългарска“, създаден лично от Паисий Хилендарски, който и до днес се намира в Хилендарския манастир на Света гора.
Следи от българската история достигат дори до музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, където се пази част от съкровище, свързвано с хан Кубер – брат на Аспарух. В същото време във Виена се съхранява прочутото съкровище от Над-Сент-Миклош, включващо великолепни златни съдове. Проф. Павлов го определя като царско съкровище, тясно свързано с Първото българско царство и вероятно с управлението на хановете Крум и Омуртаг.
Въпросът дали България трябва да настоява за връщането на тези артефакти остава открит. Историците обаче са предпазливи. Според проф. Пламен Павлов по-реалистично е да се организират временни или дългосрочни изложби. Проф. Христо Матанов добавя, че наличието на български културни ценности в най-големите световни музеи спомага за популяризирането на нашата история пред международната публика. Така тези безценни свидетелства продължават да разказват за величието на България пред милиони хора по целия свят.
