Може ли времето да бъде литературен критик? Тома Бинчев някога се питаше дали след няколко години след смъртта на един писател, неговите думи ще намерят нови събеседници. На 22 октомври 2026 г., тринадесет години след неговия сиход, конферентната зала „Акад. Константин Петканов“ в Бургас даде своя отговор чрез специална паметна вечер.
Събитието „Върху челото на лятото – същия знак: животът е хубав!“ събра приятели, колеги, ученици и любители на литературата, за да отбележат 80-годишнината от рождението на поета, журналист и издател. Организаторите включваха Сдружение „Бургаска писателска общност“, Община Бургас, Регионалната библиотека и семейството на автора, като вечерта стана част от Есенните литературни празници.
През вечерта развълнуваните спомени на Елка Василева и Катя Зографова разкриха човешката страна на поета. Зографова, която го нарече „Петрарка на морето“, подчерта неговата свобода и независими позиции, като добави, че неговите стихотворения заслужават място във всяка важна антология за морето, докато поетът Едуард Берберян го описа като гостоприемен дом от образи.
Една от най-силните емоции беше споделена от Мария Иванова, участничка в литературния клуб на Бинчев. Тя пренесе присъстващите към четвъртъците в Бургас, когато младите автори се събираха, за да обсъждат философия и литература. С развълнуване тя напомни, че Тома ги е учил да мислят свободно и да бъдат приятели, заявявайки: „Тома отново ни събра. И е жив.“
Не забравяха и децата, които са голяма част от неговото наследство чрез над двадесет книги. Актьорът Стилиян Томов рецитираше поезията му, а момичетата от вокална група „Усмивка“ изпълниха песента „Водолаз“ по негов текст, превръщайки изпълнението в малък музикален спектакъл, който събра няколко поколения читатели.
Най-значимата новина обаче беше обявяването на нов конкурс за детска книга на името на Тома Бинчев. Предложението предвижда първото издание през 2027 г., като ще има две категории – поезия и проза, с награда от 2000 евро. Тома Бинчев остава не само чрез своите отличия, но и чрез светлината, която оставя след себе си: „Животът е хубав!“
