Кои са били най-почитаните божества по нашите земи от най-дълбока древност, може да се види нагледно в Националния археологически музей в София. Там са събрани „Забравените божества“, и по-точно техни аватари от мрамор и бронз, датиращи от около 6 хилядолетия. В изложбата присъстват и боговете с най-активно участие в Троянската война. Докато в интерпретацията на Кристофър Нолан виждаме само Атина Палада, то в нашия археологически музей са представени всички останали легендарни фигури от гръцката Античност.
Експозицията представя 213 редки артефакта от фондовете на музея, които проследяват историята на религиозните вярвания по българските земи. Изображенията на стари божества и митологични образи от гръко-римската и тракийската религиозна традиция – от Великата богиня майка до Зевс, Дионис, Митра и Тракийския конник – са реставрирани специално за случая и се показват пред публика за първи път.
Разказът в изложбата обхваща период от ранния неолит – около 6200 г. пр. Хр. – до Късната античност, IV век сл. Хр. Историята е предадена чрез фигури на божества, оброчни дарове, култови предмети, монети, статуи, релефи, накити и предмети от всекидневния живот. Според куратора гл. ас. д-р Калоян Праматаров, тези артефакти са жива археологическа илюстрация на човешкия стремеж към разбиране на света и силите, които го управляват.
„Забравените божества“ разглежда теми като праисторическите култове към природата и плодородието, религиозните практики през бронзовата и ранножелязната епоха, взаимодействието между тракийската и елинската традиция, както и многообразието от култове през римската епоха. Сред интересните експонати са сребърна пластина на Сабазий, вотивни дарове от връх Аламура и златна диадема от елинските колонии.
Лице на изложбата е бронзова фигура на Зевс от село Прибой, датираща от I в. пр. Хр., а друг ключов акцент е сребърна фалера с образа на върховния бог. Посетителите могат да видят и впечатляваща фигурка на Нике от Карнобат със сребърна инкрустация върху очите. Доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН, отбелязва, че изложбата е ценен повод да се покаже част от огромния фонд на музея, който наброява над 1 милион експоната.
Залата, в която са експонирани божествата, е с впечатляващ мултимедиен дизайн, включващ звук и визуални ефекти. В пространството звучи антична музика, а специално място е отделено на древен инструмент – сеструм, използван в култа към Изида. Изложбата може да бъде разгледана в Националния археологически музей в центъра на София от 7 август 2026 г. до 17 януари 2027 г.
