Какво ще се случи на фронта догодина? Нека си представим малко „бъдеща история“ в Украйна. Февруари 2027 г. Украинската зима е необичайно студена, а руските въздушни удари по енергийната инфраструктура, транспортната мрежа и комуникационните мрежи на Украйна са все по-разрушителни. Украйна няма ефективна защита срещу масивни залпове от руски ракети, планиращи бомби и реактивни дронове, тъй като руският президент Владимир Путин се стреми както да осакати способността на Украйна да разполага ефективна армия, така и да пречупи волята ѝ да продължи да се бори.
Липсвайки топлина, вода и електричество, милиони украинци бягат от Киев и други големи градове. Западните посолства временно се преместват от столицата в по-безопасна среда. Руските атаки срещу центрове за данни и терминали на Starlink започват да подкопават насочването и комуникациите на Украйна на бойното поле, застрашавайки перспективите ѝ да задържи последните два „града-крепости“ в района на Донбас, след като по-топлото време позволи наземните боеве да се засилят, пише за RS Джордж Бийб, директор по въпросите на „голямата стратегия“ в института „Куинси“.
На фона на нарастващите опасения от глад и хипотермия, международните организации за помощ обявяват хуманитарна криза в Украйна. Западните медии обвиняват Путин в извършване на престъпления срещу човечеството, а съюзниците от НАТО оказват натиск върху Вашингтон за действие, притеснени, че визията им за Украйна като издръжлив „стоманен таралеж“, въоръжен до зъби срещу руската агресия за десетилетия напред, изглежда все по-илюзорна. Менюто от дипломатически възможности на Тръмп за спиране или възпиране на Русия обаче изглежда обезпокоително оскъдно.
Западните запаси от противовъздушни ракети Patriot почти са изчезнали, изчерпани от години война в Украйна и много месеци интензивни ракетни боеве с Иран. Малкият флот от изтребители F-16 на Украйна – може би най-ефективната защита срещу реактивни дронове – е до голяма степен спрян поради проблеми с поддръжката, а Европа се притеснява, че мащабните трансфери на допълнителни изтребители към Украйна биха могли да оставят НАТО неудобно уязвимо, ако избухне война с Русия. Предвид липсата на алтернативи, западните плановици гравитират към високорискова стратегия „ескалация за деескалация“.
Русия и Западът скоро се оказват в истинска военна криза. Москва повтаря предупреждението си, че ще отговори на блокадата на Калининград с пълния си арсенал от въоръжения, включително ядрени оръжия. В замяна Съединените щати и НАТО на практика предизвикват Русия да стреля пръв срещу западните сили. Подобен сценарий далеч не е неизбежен. За съжаление обаче той става не само възможен, но и все по-вероятен, тъй като мирните преговори, посредничени от САЩ, зациклят и Русия се убеждава, че администрацията на Тръмп няма способността – а Европа няма желание – да организира споразумение.
Какво би могъл да направи екипът на Тръмп, за да намали вероятността от подобни опасни развития? Най-ефективният подход би бил и най-невероятният при настоящите обстоятелства: да разшири обхвата на преговорите си с Москва, за да включи разговори по въпроси на европейската сигурност отвъд Украйна. Втората стъпка би била установяването на т.нар. „неформален канал“ за комуникация с Москва: поверителен диалог между доверен пратеник на Тръмп и представител на Кремъл, целящ да изясни „червените линии“ на всяка от страните и да обсъди предварително как да се избегнат или овладеят кризите.
