Преди да се превърне в разпознаваемо лице от парламентарната трибуна, Екатерина Михайлова е чертала съвсем различен житейски път. Като малко момиче тя мечтае да се отдаде на балетното изкуство, а по-късно интересът ѝ се насочва към литературата и архитектурата. В крайна сметка тя поема по пътя на правото – избор, който в самото начало не среща одобрение от страна на нейния баща.
Михайлова е родена на 24 октомври 1956 г. в Пазарджик. Тя израства в семейство на лекар и учителка, като в рода ѝ няма други представители на юридическата професия. Именно тази семейна среда прави нейното кариерно решение още по-неочаквано. Нейният баща е бил скептичен към това тя да учи право, тъй като е смятал, че тази сфера е твърде тясно обвързана с политиката.
Екатерина Михайлова завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. Само година по-късно тя започва професионалния си стаж като младши съдия в Окръжния съд в Пазарджик, а от 1980 г. става част от адвокатската колегия в същия град.
След интензивните години в обществено-политическия живот, тя се фокусира все по-активно върху преподавателската и научната дейност. От 2013 г. тя е щатен преподавател в департамент „Право“ на Нов български университет. Там води лекционни курсове по конституционно право, история на българската държава и право, парламентаризъм, нормотворчество и граждански свободи.
През 2007 г. тя е удостоена със званието почетен професор на НБУ заради своя принос към теорията и практиката на парламентарната държава. През 2014 г. защитава докторска дисертация в областта на политическите науки, посветена на ролята на държавния глава в законодателния процес, а две години по-късно става професор по история на държавата и правото.
Сред значимите ѝ научни трудове се откроява книгата „Парламентаризъм и правова държава в България“. Тя е автор и на редица други публикации, които разглеждат конституционното право, гражданските права и механизмите на държавните институции.
Извън строгия юридически свят, Михайлова поддържа жив интерес към музиката. Тя редовно посещава оперни и симфонични концерти, но признава, че самата тя не би се осмелила да излезе на сцена като певица. „Много обичам да пея, но пея безобразно фалшиво“, споделя тя в интервю за „24 часа“.
В същия разговор тя разкрива, че пее единствено у дома, за да не я чуе никой. Тя описва своя професионален път като разделен на три основни етапа: адвокат, политик и преподавател. Общото между тях е, че и в трите роли тя постоянно е трябвало да застава пред публика – независимо дали в съдебната зала, в парламента или пред студентите в университета.
