Когато западните съюзници налагат санкции срещу Русия, те предоставят подробен списък: кого, как и защо. Оня ден Путин наложи санкции срещу западните съюзници, но без да съобщи никакви подробности. Щял да изчака 10 дни и подробностите щели да станат ясни чак тогава, пише в коментар за Дойче Веле Евгений Дайнов.
Защо Путин обявява 10 дни за размисъл, а не съобщава всичките си санкции веднага? Тук е заровено (по любимия израз на Ленин) едно много голямо куче, което засега всички подценяват.
Не изпускай тези оферти:
Защо Путин даде тези 10 дни
Тези 10 дни Путин дава на западните държави с надеждата, че поне някои от тях ще започнат да му се подмазват, за да ги отмине горчивата чаша. Темата за западното подмазвачество е от изключително значение. Тя е носещият стълб на цялото отношение на Путин към „колективния Запад“, както той напоследък ни нарича.
Още след края на руското военно нахлуване в Грузия през 2008 година, когато Западът понегодува седмица-две и после се разсея, в Кремъл родиха идеологията „пак ще допълзят“. Тя звучи така: „Каквото и да правим ние, когото и да нападнем, отровим или убием, Западът – тия с меките китки, еврогейовете – ще пошуми, ще повика малко за някакви си права и правила и ще спре. Тия с меките китки отново ще допълзят, тъй като няма къде да се дянат“. В черно-бялата вселена на обитателите на Кремъл западните страни са напълно и безпомощно зависими от руския газ и нефт, не могат без тях и следователно ще допълзяват – пак и пак и пак.
По време на станалото легендарно заседание на путинския съвет по сигурността, излъчен на живо в началото на войната, Дмитрий Медведев отново повтори тази опорка, в разширен вариант. Съобщи на участниците, че този път западните санкции ще бъдат по-сериозни от обикновеното, но в крайна сметка „тия пак ще допълзят, както винаги са го правили“. С добавката: „и ще ни носят като дар всичко, което някога сме искали от тях“. Хем ще се влачим по корем, хем дарове ще носим…
Вместо това обаче кремълци с изненада наблюдаваха как западните съюзници се сплотяват, ядосват и изправят решително против Русия. А както отбелязва още Чърчил, няма по-страховита гледка по време на война от една ядосана и изправяща се демокрация. Защото, посочва той, такава демокрация – за разлика от всеки диктатор – разполага с на практика неизчерпаеми ресурси: финансови, стопански и военни.
Живеейки във филма си обаче, кремълци не могат да поемат посланието, което западните съюзници им изпращат. Те, кремълци, продължават да вярват в принципа „пак ще допълзят“, защото ако го изоставят, ще трябва да изоставят и всичките си останали митове и да се озоват в реалния свят. А сили за такъв катарзис нямат. Затова Путин заложи всичко на надеждата, че ако даде на западните страни 10 дни за размисъл, те (или поне някои от тях) „ще допълзят“ и ще му се примолят да не им спира нефта и газа. Срещу което той ще може да им поиска всичко.
В тази инак смешна ситуация виждаме как Путин отново и отново се прострелва в крака, тъй като искрено не разбира света, в който се е озовал. Да вярва днес в „допълзяването“ е точно толкова глупаво, колкото да вярва, че неговата армия ще бъде посрещната в Украйна от възторжени тълпи, размахващи китки и погачи. Но той точно в това вярваше. Както днес вярва, че в рамките на 10 дни „тия пак ще допълзят“. Само че дори Виктор Орбан, единственият останал в Европа подобен „пълзяч“, не може да си позволи да го направи. Вече не може.
„Десет дни, които разтърсиха света“
А може би покрай другото Путин се е сетил за книгата на Джон Рид „Десет дни, които разтърсиха света“, посветена на болшевишката революция от 1917 година. И се надява десетте дни отсрочка, които той даде, да разтърсят ако не света, то поне Запада. Но онова, което ще се случи – и вече се случи в случая с Полша и България – е, че Западът най-сетне ще се освободи от зависимостта от руски енергоносители. А това ще разтърси не света, а Русия.
