С настъпването на студените месеци кашлицата се превръща в едно от най-честите оплаквания. В повечето случаи тя е свързана с обикновена настинка или друга вирусна инфекция и постепенно отшумява.
Но кога продължителната кашлица вече не е безобидна и може да сигнализира за по-сериозен здравословен проблем? Известният британски лекар д-р Амир Хан обяснява как да различим сухата от влажната кашлица, защо пристъпите често се засилват през нощта и кои симптоми налагат медицински преглед.
Много хора са свикнали да приемат кашлицата като неизбежна част от есенно-зимния сезон. Първоначално се появява леко дразнене в гърлото, след което започват пристъпи, които могат да продължат дори след изчезването на останалите симптоми на настинката. Невинаги обаче причината се крие във вирусна инфекция. Кашлицата може да бъде свързана с астма, алергии, стомашен рефлукс, определени лекарства или заболявания на дихателната система.
Според д-р Амир Хан е важно да обръщаме внимание не само на продължителността ѝ, но и на начина, по който се проявява. Особено показателни могат да бъдат наличието на секрет, пристъпите през нощта и появата на други тревожни симптоми. Една от първите стъпки при оценката на кашлицата е да установим дали тя е суха, или е придружена от отделяне на храчки. Двата вида могат да имат различни причини и невинаги се повлияват от едни и същи мерки.
Сухата кашлица обикновено се описва като дразнеща, понякога пристъпна и изтощителна. При нея човек има усещането, че трябва непрекъснато да се изкашля, но не отделя храчки. Най-често тя се появява при вирусни инфекции като настинка и грип. Дори след оздравяването дихателните пътища могат да останат по-чувствителни за известно време, което обяснява защо кашлицата понякога продължава седмици след изчезването на температурата и хремата.
Д-р Амир Хан обръща внимание, че сухата кашлица може да има и други причини, сред които са бронхиалната астма, гастроезофагеалният рефлукс и страничните ефекти на някои медикаменти. Особено характерна е кашлицата, която се появява при прием на определени лекарства за високо кръвно налягане – така наречените АСЕ инхибитори. Ако подозирате подобна връзка, не спирайте самоволно лекарството, а обсъдете симптома с лекуващия си лекар.
Влажната, или продуктивна кашлица, се характеризира с отделяне на секрет от дихателните пътища. Тя има важна защитна функция, защото помага за изчистването на натрупаната слуз. Подобна кашлица може да се наблюдава при бронхит, респираторни инфекции и някои хронични белодробни заболявания. Важно е да се знае, че влажната кашлица не означава непременно бактериална инфекция. В много случаи острият бронхит е причинен от вируси, а антибиотиците не са необходими.
Много хора забелязват, че през деня кашлят сравнително рядко, но веднага щом легнат в леглото, започват продължителни пристъпи. Това не е случайно. Според д-р Амир Хан има няколко обяснения защо кашлицата се влошава именно вечер и през нощта. Когато човек лежи, секретите от носа и синусите могат по-лесно да се стичат по задната стена на гърлото. Това състояние е познато като постназално стичане. Натрупаният секрет дразни чувствителните нервни окончания и предизвиква рефлекс на кашляне.
При хора с бронхиална астма кашлицата може да се засилва през нощта или в ранните сутрешни часове. Понякога тя е придружена от свирене в гърдите, стягане или усещане за недостиг на въздух. Друга възможна причина за нощната кашлица е гастроезофагеалният рефлукс. При него част от стомашното съдържимо се връща към хранопровода, особено когато човек лежи след хранене. Това може да предизвика дразнене, парене зад гръдната кост, кисел вкус в устата и понякога кашлица.
Един от най-важните съвети, които д-р Амир Хан отправя, е свързан с продължителността на кашлицата. Ако тя не изчезва повече от три седмици, е препоръчително да потърсите лекарска консултация. Според британската Национална здравна служба (NHS) повечето случаи на остра кашлица отшумяват в рамките на три до четири седмици. Ако симптомът продължава над три седмици, се препоръчва преглед при общопрактикуващ лекар.
Продължителната кашлица може да има различни причини и само по този симптом не може да бъде поставена диагноза. В определени случаи обаче лекарят трябва да изключи и по-сериозни заболявания, като туберкулоза, хронични белодробни заболявания или злокачествени заболявания на белите дробове. Притеснителни са особено промените в обичайния характер на кашлицата, необяснимото отслабване и наличието на кръв в храчките.
Д-р Амир Хан обръща специално внимание на четири предупредителни признака, които не бива да пренебрегвате: кръв в храчките, необяснима загуба на тегло, болка в гърдите и затруднено дишане. При внезапно тежко затруднено дишане, силна гръдна болка или изкашляне на значително количество кръв е необходима незабавна спешна медицинска помощ. Правилото за трите седмици е полезен ориентир, но не трябва да се приема като задължителен период на изчакване при наличие на сериозни симптоми.
Когато кашлицата е свързана с лека вирусна инфекция, приемът на достатъчно течности, почивката и избягването на цигарения дим могат да помогнат. Топлите напитки и медът също могат да успокоят гърлото. Една от най-разпространените грешки е убеждението, че влажната кашлица и оцветените храчки непременно са признак на бактериална инфекция, изискваща антибиотици. Неправилната употреба на антибиотици може да доведе до нежелани реакции и да допринесе за развитието на антибиотична резистентност.
Основното послание на д-р Амир Хан е просто: не пренебрегвайте кашлицата, която продължава повече от три седмици, и не отлагайте прегледа при тревожни симптоми. Медицинско уточнение: Продължителността и видът на кашлицата не могат сами по себе си да покажат дали причината е вирусна, бактериална или неинфекциозна. Лекарят може да прецени необходимостта от преслушване, рентгенография, функционални изследвания на дишането или други тестове.
