В Истанбул се съхранява един от най-значимите исторически архиви в световен мащаб, който съдържа огромна част от документалната памет за България през близо петвековния период на османско владичество. Османските имперски архиви обединяват около 95 милиона документа и 400 хиляди регистри, обхващащи над шест века история. В тях са събрани ценни сведения за демографията, данъчната система, собствеността, търговските връзки, религиозните общности, както и за военните конфликти, въстанията и политическите събития в българските земи.
Централното хранилище е разположено в истанбулския квартал „Кягътхане“, където през 2013 г. беше изграден модерен специализиран комплекс. Днес тези архиви са под ръководството на Дирекцията на държавните архиви към Президентството на Турция. Голяма част от колекциите е вече каталогизирана, като изследователите могат да получат достъп до описанията и дигитализираните копия чрез електронна система, а някои материали са достъпни и за свободно онлайн разглеждане.
Българската история е широко застъпена в много архивни фондове, но особено внимание заслужава колекцията Bulgaristan Evrakı, фокусирана върху Българското княжество. Според турския справочник тя включва около 49 хиляди документа, обхващащи предимно периода 1878–1908 г. Те проследяват дипломатическите отношения между София и Цариград, конфликтите, Съединението, въпросите около Източна Румелия, събитията в Македония и международния статут на младата българска държава преди Независимостта.
Изключително значение за ранната ни история имат османските данъчни и поземлени регистри от XV–XVII век. Те предоставят информация за стотици населени места, домакинства и стопанските дейности на населението. Чрез тях историците изучават демографските процеси, появата и изчезването на селища, ислямизацията и икономическото развитие. Съдебните книги пък разкриват детайли за имуществени спорове, наследствени дела и взаимоотношения между отделните религиозни общности.
Сред най-любопитните материали са тези, свързани с националноосвободителното движение. В последните години в Истанбул бяха открити непознати досега османски свидетелства за Васил Левски и Българския революционен централен комитет. През 2020 г. беше публикуван сборник с 36 документа от 1872–1874 г., хвърлящи светлина върху разследването срещу революционерите и съдебния процес. Сред тях е телеграма от 28 декември 1872 г. от търновския управител Али бей относно залавянето на Левски. През 2024 г. историкът Орлин Събев представи и нов доклад на съдебната комисия по процеса срещу Апостола.
Интересна е и съдбата на част от документите, които днес се намират в България. През 1931 г. огромно количество оригинали е било продадено като стара хартия за преработка. Българският дипломат Панчо Дорев разпознава историческата им стойност и успява да ги спаси, като голяма част от тях постъпват в българските държавни сбирки. Турция е правила опити за връщането им, като част от материалите впоследствие са били реституирани.
Османските архиви предлагат уникалната възможност историята ни да бъде погледната през очите на администрацията, управлявала българските земи. Тези документи, изготвяни от чиновници, военни и дипломати, предоставят ценна гледна точка, която, съпоставена с други източници, може да прецизира утвърдени исторически представи. Хранилищата съдържат и множество карти, фотографии и илюстрации, които разкриват една непозната реалност за България преди и около епохата на Възраждането.
